Вече съвсем ще се издам, че това е една от любимите ми теми 
Досега ми хрумваха различни идеи за това какво може да е причината да искаме да живеем. Сега се замислям дали вместо да се търси един отговор на въпроса за живеенето, не е добра идея да говорим за различни отговори според различните хора? Общото между отделните групи хора може да е процесът на удовлетворяване на индивидуалните потребности, а разликата е в това към удовлетворяването на кои потребности се насочват основно в живота си хората от съответната група.
Потребностите, както знаем, са различни (както и хората). Маслоу преди цял век е дал една все така работеща класификация – физически нужди, сигурност, принадлежност (и продължение на рода), себеизява и петата – цялостна реализация. Като се замисля за всяка от тях може да се открият “фенове”. Какво имам предвид – всички ние се храним, спим, реализираме се, но за различните хора, различни аспекти носят най-силно усещане за удовлетворение и затова животът им се “завърта” около дадената потребност – оттук техните избори, цели, желания и решения. Пример – всички сме срещали (а може и да разпознаем в себе си) хора-гастрономи; хора, които обичат алкохола; други, които обожават да пушат. Вероятно познавате също хора, които се стремят основно и към други удоволствия като секса, също хора, които приемат за най-ключовото в живота им дрехите, грижата за външния вид, материалните облаги; хора посветени на спорта, на телевизията, на хазарта. Списъкът е безкраен и може да изведат интересни класификации. Познавам лично хора, които са се фокусирали върху връзката си, семейството, децата. Такива, за които най-важно е изграждането на сигурност и предпазването. Пример може да се даде и с потребности като себеизява и цялостна реализация. Вероятно познавате хора, които са се фокусирали основно върху търсене и реализиране на възможности да се изявят, да се реализират или да оставят следа.
Като казах “фокусирали основно” се сетих за една схема, която Стивън Кови дава в книгата си “Седемте навика на високоефективните хора”, за да покаже различните хора, според основния фокус и приоритет в живота им. Той изброява 10 области като говори за центриране върху: работата; парите; брачния партьор; семейството; притежаването; удоволствието; приятеля или врага; църквата; собствената личност; вътрешните принципи и ценности. Неговото послание за личностен стабилитет е постигането на центриране върху личните принципи и ценности с идеята, че всичко останало е или външно, или променящо се извън нашия контрол, докато принципите и ценностите са нещо, което лично избираме дали, кога и към какво да променяме. Струва си човек да се замисли какво поддържа стабилността в живота му, но за това си оставям възможността да си говорим някой друг път.
Да се върнем на въпроса – “Защо искаме да живеем?” Ще се опитам да обобщя дотук идеята си от днешните размисли – възможно е всеки от нас да има своята вътрешна причина да иска да живее, която независимо от конкретиката, на принципно ниво да е въпрос на някаква нужда и стремеж за удовлетворяването й. С други думи, всички ние искаме да живеем, за да имаме възможност еднократно или непрекъснато да удовлетворяваме това, което е нашия истински основен фокус и приоритет, най-харесваното от нас, най-ценното ни, това, което ни носи усещане за изпълване, доволство, щастие. Да, май това звучи доста ключово – щастието, а също попадането в състояние на щастие. Ето върху това си струва да се порасъждава. Дали усещането е еднакво при всички хора? Как ли е при другите? Ще се опитам да опиша и да разкажа за моето преживяване на това състояние съвсем скоро.
А сега, време е за разходка 
Вашият коментар