S&S blog

В този увлекателен пост за историята на софтуерните платформи, Michael Mace разказва за първия компютър за бизнес употреба – LEO. Отново с 4К памет /с тегло половин тон ; ) /, и заемащ площ от 500 кв. м. – LEO е позволил оптимиизиране на дейности, отнемали 8 минути, до 1.5 секунди.

……. When the people at Lyons first heard about these new computer thingies, they wanted one immediately to help run the business. But there wasn’t any way to buy one. So they donated $5,000 (about $50k today) to Cambridge University to create a modified version of a computer that Cambridge had been working on.

The result was called LEO (Lyons Electronic Computer), and when it started regular operations on November 17, 1951, it was the world’s first business computer. It occupied 5,000 square feet of floor space (about 500 square meters), and its 4k memory unit weighed half a ton because it was full of mercury. LEO’s lead programmer was David Caminer, who is generally credited as either the world’s first business software programmer or the first systems analyst. LEO’s software let it handle — guess what — the same sorts of tasks we handle on business computers today: payroll, inventory, financials, and so on. It cut the time to calculate one employee’s wages from eight minutes to 1.5 seconds. …………

Технология, изпълнила своята роля, и променила бизнеса.

други

Ресторант Gulum е предпочитания турски ресторант в София. Разнообразието от отлично приготвени ястия, доброто обслужване и удобното /за нас / разположение са го превърнали в място, където отново и отново се наслаждаваме на хубава турска кухня. Например на атракцията на заведението – хляба лаваш. Сред любимите ястия са и салатите ‘Гюлюм’ /мнооого магданоз/ и чобан /какви ли са подправките/, съчетани с леща-чорбата /пасирана/ и патладжан-езме /’удавен’ в зехтин/ и особено чоп-шиша /ако харесвате пикантни храни/ или (Йогортлу ) адана кебапа /дори да не ги харесвате / . С голяма кана айрян, yeni raki за аператив, бира Efes с основните ястия и черен чай за завършек – кулинарното удоволствие е пълно.

Ресторант Gulum се намира на ул. “Дамян Груев” 4, под Министерство на земеделието. Добър апетит!

други

Едно от задължителните изисквания, обсъждани при избора на програми за управление на календара или списъка със задачи, е поддръжката на категории.

Кои са използваните от мен категории, и какъв тип ангажименти /календарни събития и задачи/ се включва във всяка от тях:

# *** = prof1 – ангажименти, свързани с професионална сфера на дейност 1. Това са дейности, за чието извършване е необходим само моят принос, тоест не зависят от действията на други хора. Също така, ангажиментите в тази категория се извършват само при физическото присъствие на ‘работното място’. Примери са: работа с клиенти, подготовка на документация, служебна кореспонденция, изследователска дейност и т.н.
# ***= prof2 – ангажименти, свързани с професионална сфера на дейност 2. Отново – дейности, за чието извършване е необходим само моят принос. При тях, обаче, физическото място на извършването им няма значение. Примери са: консултации, обработка на записи от срещи, кореспонденция и др.
# computer – ангажименти, които са свързани с работа на компютър, но не са свързани с професионални сфери на дейност 1 & 2. Тук се включват: обработката на лични документи (напр. PIM, текстови файлове, снимки);  личната e-mail и IM кореспонденция; онлайн ангажименти като участие във форуми или публикации /напр. в този блог /; други професионални ангажименти, изискващи работа на компютър; системната поддръжка на компютърната техника на мен и близките ми; архивирането и т.н.
# *** = дом – ангажименти, свързани с поддръжката на дома, които изискват физически да бъда в него – например: подреждане, почистване, грижи за домашните любимци, etc.
# днес / asap – ангажименти, които имат определено време или е желателно да бъдат извършени възможно най-скоро, и които не принадлежат към някоя от горните категории. Типични примери са: тел. разговори, лични срещи, материали за четене, филми за гледане, пътувания и т.н. Това е най-’голямата’ и най-често допълвана категория – но като принцип – събитията в нея са с по-нисък приоритет от принадлежащите към изброените по-горе категории.

# business - професионални / бизнес ангажименти с други хора, чието извършване зависи не само от моя принос. Тук се включват срещите на живо, които не са с близки или приятели. Също така се отнасят и договорени / делегирани задачи с хора извън семейния и колегиалния кръг. Типични примери са работни срещи, или предстоящи плащания / застрахователни вноски.
# others - ангажименти на семейство, близки и колеги, които имат отношение към моята заетост. Типични примери са срокове на делегирани задачи или пътувания / отпуски на колеги.
# Светле - ангажименти на Светле,  които имат отношение към моята заетост.

# reference - събития, които могат да имат значима справочна стойност за дълъг период от време. Това са основно събития с медицинска или застрахователна информация. Причината да бъдат обособени в отделна категория, е за по-лесното избягване на архивирането им, тоест те остават в основния календар при ‘прочистването’ му.
# unfiled - събития без категория. Използвам я над 10 години най-вече за ’мисъл-на-деня’ / записи тип ‘дневник’, при които наличието на основна и универсална категория улеснява запазването и преглеждането на записите и след ‘прочистване’ на календара, независимо от ползваното устройство.
# personal - друга категория, останала от ранните години на ползване на Palm. В нея се включват записи от днес / asap, които не искам да бъдат архивирани – най-често събития, имащи значение за личностното ми развитие, както и пътешествия.

Това са използваните понастоящем от мен категории. Някои от тях са ‘останки’ от ранните периоди на ползване на Palm, мнозинството – практически неизменни във времето, и някои – обособили се като нужда в последните години. Ще се радвам да споделите в коментарите своите начини за категоризиране на календарните събития и задачите.

други

Една от най-масовите тенденции в областта на потребителските мобилни технологии през последните години е повишаването на удобството на ползването им. Възможностите за синхронизиране и архивиране на лична информация с различни ‘безплатни’ онлайн услуги, поръчването на съдържание /напр. музика, филми или новини/ с ‘едно натискане’ директно от устройството или споделянето на информация чрез множество социални мрежи са някои от популярните примери. В пряка връзка с тази тенденция – и едновременно с това значително по-рядко коментирано – е практическата загуба на контрол и обичайната липса на поверителност на тази информация.

Ето три примера, показващи взаимовръзката удобство / поверителност:

# запазване на пароли – драстичен пример за риска от загуба на контрол върху лични данни при повишено удобство, е запазването на парола в произволно избрана програма – най-често в браузър. В резултат при загуба на физически контрол върху устройството – дори и временно – води до “повишено удобство на достъп до личната информация” – за всеки друг.

# таргетиране / профилиране – основна причина за предлагането на голям брой ‘безплатни’ приложения, е възможността предоставените им лични данни да бъдат използвани за индивидуализирано предлагане на услуги  – най-често реклами. От изявения лидер в тази сфера – Google, до знайни и незнайни компании, събиращи лични данни с или без съгласието на потребителя (CarrierIQ като типичен пример) – възможността за таргетиране и профилиране чрез продукти, които се използват ‘непрекъснато’ е все по-изявена.

# мултиплициране на данните и политики за съхранение на данните – дори и в случаите на не-профилиращи услуги и програми – естеството на много от приложенията за достъп до информация ‘навсякъде и от всяко устройство’ изисква данните да бъдат мултиплицирани неколкократно, включително и при архивиране. Политиката за продължителност на съхранение на данните – независимо дали на фирмата, предоставяща услугата, или съобразно административните изисквания – често предопределя запазването на лична информация от над 1 месец (например Facebook) до над 1 година. Познат пример е ‘изтриването’ на снимка или бележка – които продължават да бъдат достъпни и след натискането на бутона ‘delete’. А това води отново до загуба на поверителност.

Посочените примери демонстрират как удобството при предоставяне на лична информация ви лишава от нейната поверителност.  Ако тя е важна за вас – “удобството” не оправдава цената си.  А ако сте готови да направите компромис – споделете в коментарите, кога това е оправдано за вас.

други

Какво е за вас PC-то? Дълги години тази абревиатура означаваше ‘Personal Computer’. С по-масовото навлизане на качествения достъп до интернет и популяризирането на ‘cloud’ услугите  можем ли да преразгледаме това определение и като ‘Personal Cloud’?

Едно от най-добрите определения за ‘облак’ /в технологичния смисъл/ е на Американския Национален Институт по Стандартизация и Технология и включва  “повсеместен, удобен, мрежов достъп до споделени, конфигурируеми компютърни ресурси”.  В този смисъл можем да разглеждаме ‘доброто, старо PC’ и като personal cloud, с някои преимущества спрямо обичайните ‘cloud’-услуги. Ето някои от основанията за това:

# достъпност Отдалеченият достъп до настолния компютър в наши дни е значително улеснен. Различни RemoteDesktop протоколи като RDP или VNC; тунелиращи протоколи, позволяващи изграждането на VPN /виртуални частни/ мрежи или приложения за отдалечен контрол и споделяне на файлове като TeamViewer и LogMeIn осигуряват възможности за ползване на ресурсите на компютъра ни независимо от това къде се намираме и практически от произволно избрано устройство. По този начин, частта от определението за cloud “повсеместен, удобен, мрежов достъп” е практически реализирана.

# скалируемост и адаптиране към нуждите Едно от двете основни преимущества на PC е възможността за адаптиране на функциите му към нашите изисквания. Файлов достъп , backup, синхронизация на данни / файлове, стриминг , нова програма / услуга, която искаме /и можем/ да конфигурираме и ползваме – всяка от тези функции може да се настрои и използва. Съпоставете това с факта, че мнозинството от сегашните популярни cloud услуги са фокусирани върху определен тип данни, и например услуга за съхранение и синхронизиране на файлове като DropBox не позволява примерно календарно или e-mail приложение. Аналогично, възможното решение за управление на календара и потока документи като Google Apps не предоставя /поне до момента/ възможността за автоматично архивиране на произволно избрани файлове, или отдалечено управление на ресурси. Тук е важно да се отбележи и възможността за значително по-лесно адаптиране и на хардуера /най-вече дисковото пространство/ към нарастващите нужди. В резултат на това PC може да осигури значителни преимущества относно “конфигурируеми компютърни ресурси”.

# поверителност и сигурност на информацията Второто основно преимущество на PC е запазване на поверителността на информацията. Когато информацията е на собствения ви компютър нямате опасения от “промени в политиката на поверителност на данните” /съобразяването с “малките букви” в общите условия / автоматичното сканиране на данните / злоупотребата с данни / загубата на данни при прекратяване на предоставянето на услугата или отказване от ползването и/ etc. След първоначалната  /значително по-голяма / инвестиция за конфигуриране на системата, вие бихте имали степен на поверителност / сигурност и контрол над информацията, които е практически невъзможно да осигурите с много от популярните cloud услуги.

Изброените основания са причина, лично за мен, да преоценя разбирането си за PC. Та какво е PC-то за вас : -?)

други

Вчера имах интересно наблюдение върху един от предишните ми лаптопи – чудесно VAIO VGN-T350, което впоследствие ме ‘отказа’ от SONY. Машината има дефект, който е неоправдано /за мен/ да се опитва да се отстрани, и практически може да се ползва само стационарно. Затова и от много време я употребявам за две приложения със специфични настройки, които така и не съм намерил причина да трансферирам / мигрирам. Съответно, VAIO-то се използва за 3-5 часа веднъж на няколко месеца и впоследствие се хибернира. Когато го ‘събудих’ вчера бях приятно впечатлен за времето, в което не ми се налагало да го рестартирам. За мен беше уникално наблюдение да видя екрана, представен на screenshot-а вдясно – 1001 дни Пожелавам си и другите ми ‘машини’ да демонстрират подобна стабилност ….

други

В първата част на тази публикация бяха разгледани основните подходи при избор на мобилно устройство и представени три от въпросите, подпомагащи този избор. Ето и другите питания, на които обикновено искам да си отговаря при изкушение за нова ‘джаджа’:

# типична употреба? Това е разширения вариант на “задължителни изисквания”, вече пречупен през представата за очакваното ежедневно използване. Например – 30 минути планиране / calendar & task-management, 60-90 минути четене, 30 минути браузване, push e-mail на всеки 120 минути, 20-30 минути телефонни разговори и 30 минути слушане на музика. Или – 3 часа GPS + музика, 40 минути телефонни разговори, и без четене / PIM / e-mail. Отговорите варират според конкретните нужди, но във всички случаи подпомагат определянето на изисквания като минимален / максимален размер на екрана и на устройството; необходим живот на батерията / нужни аксесоари за зареждане; налични вградени приложения и достъпни допълнителни програми и т.н.

# “кефи” ли ме? Устройствата, които най-пълноценно и дълговременно удовлетворяват нашите нужди, са тези, които ни е най-приятно да използваме. Това е свързано и с качеството на изработка и на използваните материали, с надеждността на device-a, с леснотата на използване на вградените и допълнителните приложения, и с онова неопределимо лично възприемане на нещата, което ни кара да правим избори и повлиява вземаните решения. За съжаление истинското оценяване на степента на удовлетворение идва с времето, но като принцип – устройство, което не ни ‘кефи’ изначално – едва ли ще ни стане приятно за ползване и в бъдеще.

# реалистичен бюджет? Дори и най-’невероятната’ / ‘идеална-за-нас’ джаджа е възможно да бъде неоправдана като покупка, ако цената й за придобиване/ TCO е извън стандарта и възможностите ни, или преценката ни за стойността й е по-ниска от наличните оферти. И в двата случая имаме опциите:

• да изчакаме цената на интересуващия ни модел да спадне – например при обновяване на продуктовата линия / промоции / сезонни разпродажби и т.н.;
• да се насочим към устройство ‘втора ръка’ / refubrished / demo-unit;
• да се насочим към друг, по-евтин модел устройство.

И в трите варианта е възможно да си осигурим търсената функционалност на приемлива за нас цена.

# кой ще осъществява подкрепа / поддръжка? Важни критерии при избора на ново устройство са осигуряването на подкрепа за разучаването му, както и – в нежелани, но възможни ситуации – на ремонт. Ако тези критерии не се отчетат първоначално, е вероятно впоследствие употребата на ‘джаджата’ да бъде ограничена до невъзможна. Относно подкрепата за разучаване на устройството – тя най-често се осъществява от близки, които имат аналогичен или сходен модел, или чрез онлайн групи, като например специализирани форуми. В по-редки случаи може да се търсят книги за дадения модел, или да се ползват услугите на външен консултант. Относно възможностите за ремонт – може да се разчита на официалния сервиз /ако има такъв за дадената компания и избрания модел/; на познати, които се занимават с подобна дейност; или на неофициален сервиз. И трите варианта имат своите преимущества и недостатъци, но е желателно да имаме изначално яснота за възможностите за съдействие в случай на необходимост.

Описаните въпроси помагат да се направи по-осъзната и цялостна оценка на  желаното ново мобилно устройство. Ако имате допълнителни въпроси – ще се радваме да ги споделите

други

Когато се избира нова джаджа – независимо дали е смартфон, класически PDA, travel companion, таблет, mp3 / video-player или каквото и да е ‘преносимо цифрово-електронно устройство’ – съм забелязал два основни подхода. Вариант 1 – вижда се джаджата – решава се, че е ‘next great thing’ или просто се харесва нещо в нея – купува се джаджата. Втори подход – определят се основните изисквания към устройството – търси се подходящата джаджа – събира се информация за конкретния модел и се тества /по възможност/ – купува се ‘next great thing’

Първият вариант е вероятно по-честия, определено е по-радващия всеки продавач-консултант , но и по-често води до още stuff наоколо. Наистина – ако човек няма предварителна информация / опит, и не иска да отделя време, за да ги добие – това е лесния начин. Има някаква нужда, или просто някой някъде е показал нещо ‘готино’ – и когато ни ‘падне’ – го взимаме.

Ако вторият подход ви се струва по- като вашия подход – ето няколко въпроса, които са ми помагали да го прилагам:

# защо ми е нужен? Можете ли да кажете тук и сега наистина важната причина за която искате device-a. Или 3 съществени неща, за които ще ви е нужен. Например – “искам да мога да чета, докато пътувам, да си водя записки на срещи и да слушам музика, когато не съм вкъщи.” Или – “искам да мога постоянно да бъда в скайп, да си проверявам електронните пощи и да гледам видео”. Ако не – помислете кое ви изкушава в джаджата – cool-фактор, това че някой около вас я има, или :- ?) Ако да-

# какви са задължителните изисквания? Кои са нещата, които са наистина важни за вас относно device-a? Например да може да се въвежда много текст, да има и wi-fi и 3G, да се свързва с корпоративния сървър, да поддържа форматите на документите, които се използват служебно, или да може лесно да се чете на него. Да, всички искаме да има ‘от всичко и по много’ Но с колкото повече device-и съм си “играл” – толкова повече се убеждавам, че идеално /дори и близко до идеалното/ устройство няма. Има някое, което върши оптимално много работа за даден период. И ако позволява удобното въвеждане на текст с хардуерна клавиатура – ще бъде или относително по-голямо, или с относително по-малък екран. Ако има ‘страхотно голям’ екран – вероятно ползваемостта на батерията ще е относително по-кратка. Ако цялата корпоративна мрежа е базирана на дадена платформа /например от Мicrosoft/ – обикновено е най-лесно да се интегрира продукт, базиран на същата платформа. И т.н. Така че – кои са наистина важните неща?

# кое ми е познато? Това е въпрос, който може да предопредели избора – за добро и за лошо. От една страна, човек често натрупва опит с дадена платформа / фирма / дизайн. Инвестира и време и средства в тяхното усвояване и адаптиране за нуждите му, както и в изграждането на контакти – с други потребители или представители / поддръжка. Създава навици за ползване на устройството и програмите. Осъзнава преимуществата и ограниченията. И – ако първите са значително повече – може да е по-трудно да се реши да смени познатото / разученото / адаптираното.
Освен – ако няма прекалено силно желание за ‘бъзикане’ с нещо ново. Или – ако ограниченията са станали твърде много. Например програмите, които са ни важни, ‘забиват’ неприемливо често. Или някоя нова програма е вече deal-breaker. Или опция, която не е била важна в началото /e.g. GPS, RDP, VPN/ се оказва нужна всекидневно. Тогава вероятно ще се мисли за ‘следващото-по-реда-си’ устройство от същата платформа / производител. А ако няма такава опция – какво от предлаганите на пазара неща може да свърши работа и ще позволява очакваната типична употреба.

Във втората част на тази публикация ще разгледаме още 4 въпроса при избор и оценка на устройство.

други

Изборът на средство за управление на задачите е втори важен елемент на системата за PIM. В настоящия пост ще разгледам основните изисквания според мен към програмите /или услугите / за  управление на този тип информация

# следващо действие / next action – задължително условие /като потребител, повлиян от GtD/ е възможността за залагане на ‘следващи действия’, което обичайно изисква поддръжката на под-нива /дървовидна структура/ на записите;
# тагове / ключови думи / икони – второ задължително условие е програмата да поддържа задаването на ‘ключови думи’ / тагове и/или икони за конкретен запис. Това позволява разнообразното групиране на задачите и обсъжданото по-долу филтриране . В предпочитания вариант, използваната база от ‘ключови думи’ / икони е обща с тази на програмата за управление на календара.
# взаимовръзка с /link-ване към/ календара – желателно е програмата за списъка със задачите да позволява link-ване /осъществяване на директна връзка/ на записите към програмата за управление на календара (ако са различни). В идеалния вариант това е ситуацията с интегриран календар.
# филтриране по следващи действия – за пълнофункцоналното прилагане на GtD е необходимо програмата да позволява изглед, при който са представени само следващите действия от списъка със задачи  и проекти;
# филтриране по крайна дата / приоритет / икони / ключови думи – задължително условие е да има възможност за филтриране на записите по определени критерии – например крайна дата за изпълнение на задачата, срок за завършване на задачата, ключова дума или по икони;
# сортиране по  крайна дата / приоритет / икони / ключови думи – аналогично, задължително е програмата да позволява сортиране на записите по изброените по-горе критерии;
# категории – едно от по-масово срещаните изисквания е да има поддръжка на категории на записите. Едновременно с това, ако приложението позволява използване на ключови думи / тагове – необходимостта от категории практически отпада.
# експорт към универсални формати – желателно е програмата да позволява експортирането на избрани записи към ‘стандартни’ формати като txt, html или csv
# import – отлична характеристика е възможността за импортиране на данни от стандартен тип файлове, например txt или csv;
# комфорт / удоволствие за работа – както при всяка ползвана програма, важно изискване за пълноценното и ползване е работата с нея да бъде приятна и комфортна.
# и други – индивидуализирани изгледи, повтаряемост, аларми, синхронизиране с уеб-услуги / десктоп приложения

Вие на база на какви критерии избирате програма за управление на задачите? Очакваме мненията ви в коментарите.

други

Настъпването на новата година е подходящ момент за предвиждания за развитието на пазара на мобилни технологии през следващите месеци. Ето отново някои от очакванията ми в тази област за 2012 година.

годината на Windows Phone Едно от водещите ми очаквания за 2012 е мобилната платформа, която ще отбележи най-голям ръст, ще предизвика най-голям интерес сред потребителите, съответно и сред разработчиците, да бъде Windows Phone 7 /WP7/. С посвещаването на Nokia на платформата на Microsoft вероятно и устройствата с WP7 предизвикващи внимание ще нараснат. Съчетанието на софтуерния ресурс, услугите и маркетинговата и финансова мощ на Microsoft с опита, традициите и инженерната експертност на Nokia в производството на телефони могат да доведат до утвърждаването на трети ‘голям’ участник на пазара на смартфони. Очаквам в края на 2012 WP7 да има двуцифрен дял на US пазара /изоставайки само зад Android и iOS / и устройства на Nokia  да бъдат водеща причина за този възход.

нови начини за взаимодействие и контрол с устройствата Второ очакване е тенденцията, започнала с Kinect и Siri, да се затвърди с по-усъвършенстваното и масово навлизане на глас, движение и лицева експресия в контрола на устройствата. Надявам се  възможностите за взаимодействие с движения на ръцете (не само пръстите), на очите и с говор да станат по-практични и по-често да са интегрирани на системно ниво. Kinect и Siri се оказаха добър ’selling point’ за отделни сегменти от пазара – и успеха на тези технологии вярвам, че ще насочи усилията на повече компании  за по-иновативно и интуитивно взаимодействие с предлаганите от тях устройства. Ето защо очаквам в края на 2012 отделни модели в средния и високия клас мобилни устройства да имат възможност да се управляват кинетично и с мимика, както и да се разшири гласовата поддръжка в основните мобилни платформи, включвайки все повече езици, надявам се и български.

развитие на ‘таблета‘ Трето очакване /свързано с предишните две / е относно  развитието на сегашната концепция за таблет към  по–разнообразни, специфични или функционални разновидности. Допускам, че все по-масово в категорията ‘таблет’ ще се предлагат продукти, доскоро описвани като UMPC, netvertibles, също и tabletPC. Мнозинството от тях вероятно ще имат относително по-ниската цена на таблетите, но повишена функционалност, благодарение на наличието на физическа клавиатура. Същевременно запазвайки компактни размери и ниско тегло. Тенденцията вече е забележима при продукти като Asus Transformer, Asus Slider или SONY P моделите. Фактори за това разнообразие ще бъдат стремежа за отличаване спрямо еталона iPad, разширените възможности на сегашната версия на Android /ICS/, и най-вече – очакваният във втората половина на годината дебют на Windows 8. В резултат, допускам че към края на годината ще има разнообразие от ‘таблети’ с размер на екрана 5 – 10″, с вградена хардуерна клавиатура и / или stylus и цена /на US пазара/ в порядъка на 300 – 500$.

Вие какво очаквате да се случи на пазара на мобилни технологии през 2012? Споделете своите прогнози в коментарите

други

В началото на 2011 направих предвиждания за очакваните тенденции на пазара на мобилни устройства. Сега е подходящ момент да ги оценим

завръщане на ‘писалката’ (pen-based input) Най-очакваната /за мен/ от промените е реалност. Stylus-a отбелязва своето завръщане през 2011. Още в първата половина на годината HTC представиха Flyer – таблет окомплектован със stylus и с /частично/ адаптиран интерфейс. По-късно, един от върховите Android модели на Samsung – Galaxy Note – също беше снабден с възможност за pen-based input. И – вероятно най-показателно – в изходния код на последната версия на Android OS – Ice Cream Sandwich – е заложена поддръжка за въвеждане на данни със stylus. Една похвална тенденция IMO

продължаване упадъка на “класическите” OС Най-праволинейното допускане /очаквано/ също се реализира. Blackberry OS отбеляза най-големия си спад като пазарен дял при смартфоните, достигайки вероятно едноцифрени стойности към края на годината. Symbian бе ‘изоставена‘ от Nokia, и въпреки че продължава да е най-популярната OS за мобилни устройства в световен мащаб, упадъкът и е предначертан.  Windows mobile бе дотолкова игнорирана от Microsoft, че дори спряха да приемат приложения за собствения им  Windows Marketplace for Mobile.  Съответно, през 2011 не бе представен нито един смартфон с тази ОС (при това дори любимата, архаична PalmOS може да се похвали с поне един нов device през тази година).

комбиниране на типове дисплеи с цел подобряване живота на батерията Изненадващо за мен, но никой от големите производители не предложи пазарен модел на смартфон с е-ink екран. При все това, някои интересени разработки – и най-вече Paper Phone – дават основание да очакваме промяна в близките години.

Това бе анализ на предвижданията ми за тенденциите на пазара на мобилни технологии за 2011. В предстоящ пост ще споделя очакванията си за 2012.

Радостна и благополучна нова година!

други

Избирането на средство за управление на календара е основен момент при изграждане на система за PIM. Традиционно се разглеждат две основни алтернативи – хартиени или електронни средства за ползване на календарна информация. В настоящия пост ще разгледам критериите си при разглеждане на приложенията /електронните средства/ за управление на календара.

задължителни условия:
# категории – възможност за разделяне на събитията в зависимост от предварително определени общи критерии. Типични примери са ‘вкъщи’ / ‘на работа’, ‘лични’ / ‘работни’, @calls / @computer / @read/review / etc;
# интегрирани задачи;
# възможност за въвеждане на събития с точност до минута;
# стандартни възможности за повтаряемост на събитията – като минимум – произволен дневен, седмичен или месечен интервал;
# стандартни възможности за настройване на аларми – произволни минути / часове / дни преди събитието, както и ‘отлагане’ (’snooze’) на алармата;
# индивидуализирани изгледи – възможността да се отграничават събития в отделен ‘изглед’, съобразно избрани от потребителя критерии. Обичайни примери са изглед с филтрирани категории (като селекция без ‘лични’ / ‘вкъщи’ / etc в работно време) или с филтриране по икони (като записи от различни категории, но с еднаква икона).
# комфорт / удоволствие за работа – както всяко средство, използвано регулярно – за да се употребява системно е нужно то да ни доставя удовлетворение, и да ни е приятно да го използваме.

желани възможности:
# разширени възможности за повтаряемост на събитията – напр. “всяка трета седмица” / “последния петък на месеца” / “3 месеца след маркиране на събитието като извършено”;
# разширени възможности за настройване на аларми – например повече от една аларма за дадено събитие или изключване на дни от седмицата, в които се активира алармата;
# възможности за създаване на връзки към други приложения и/или файлове – например към дадена бележка / запис в адресната книга, или към документ със свързана информация;
# възможност за създаване “плаващи” събития;
# поддръжка на икони;
# възможност за предварително уведомяване в календара.

Описаните критерии са основните фактори при оценката ми на дадено приложение за управление на календара. Те са допълвани с времето, и едновременно с това – преминали неговата проверка. Ще споделите ли своите ;-?)

други

В памет на Steve Jobs – един визионер, съзидател и личност, променил света на технологиите, и света за нас. Поклон!

Чест за мен е да бъда с вас днес на церемонията по дипломиране на един от най-добрите университети в света. Ако трябва да съм честен, така и не завърших колеж… и това тук е най-близката ми среща с дипломиране от университет.

Днес искам да ви разкажа три истории от моя живот. Това е.

Нищо особено. Просто три истории.

Първата история е за свързване на точките.

Отпаднах от Рийд Колидж след първите шест месеца, но останах в университета като прекъснал още около 18 месеца преди окончателно да напусна. Защо все пак напуснах?

Всичко започна още преди да се родя. Билогичната ми майка била млада, неомъжена, токущо завършваща студентка и решила да ме остави за осиновяване. Имала огромното желание да бъда осиновен от вишисти, така че всичко било уредено, за да бъда осиновен от адвокат и съпругата му. Освен, че при раждането ми, те решили, че всъщност искат момиче. И така, моите родители, които били в списъка с чакащите, получили обаждане посреднощ с въпрос: “Имаме неочаквано бебе – момченце, искате ли го?”. Те казали: “Разбира се!”. Биологичната ми майка разбрала по-късно, че майка ми никога не е завършила колеж и че баща ми не е завършил гимназия. Тя отказала да подпише опоследните документи по осиновяването. Омекнала едва няколко месеца по-късно, когато родителите ми обещали, че някой ден ще отида в колеж.

Това бе началото на живота ми.

И 17 години по-късно, отидох в колеж. Но наивно избрах колеж, който беше почти толкова скъп, колкото е Станфорд. И всички спестявания на работническото ми семейство отиваха за обучението ми в колеж. След 6 месеца вече не можех да видя ползата от това. Нямах идея какво искам да правя с живота си и никаква идея, как колежа щеше да ми помогне да го разбера. И ето ме, харчещ всичките пари, които родителите ми са спестявали през целия си живот. Така че, реших да напусна, надявайки се, че всичко ще бъде наред.

Тогава си беше страшничко, но гледайки назад, това бе едно от най-добрите решения в живота ми. От момента, в който напуснах можех да спра да ходя на задължителните занимания, които не ме интересуваха и да започна да ходя на тези, които ми изглеждаха далеч по-интересни.

Не всичко беше романтично.

Нямах стая в общежитието, така че спях на пода в стаите на мои приятели. Връщах бутилки от Кока-кола за 5-цента депозит, за да имам с какво да си купя храна. Ходех по 11 километра през целия град всяка неделя вечер, за да ям хубава храна в храма Харе Кришна, поне веднъж в седмицата. Обичах го. Много от нещата, на които връхлетях, следвайки интуицията и любопитството си, впоследствие се оказаха безценни.

Нека ви дам един пример: По нова време колежа Рийд предлагаше, може би най-добрия курс по калиграфия в страната. В целия район на колежа, всеки постер, всеки етикет на всяко чекмедже беше красиво ръчно калиграфирано. Понеже бях прекъснал и понеже не трябваше да ходя на обикновените часове реших да отида на курс по калиграфия, за да се науча как се прави. Научих за шрифтовете Шериф и Сан Шериф, за варирането с разстояние между отделните букви, за това какво прави добрата типография – добра. Беше красиво, запомнящо се, артистично-изтънчено, по начин, който науката не може да улови. Беше очарователно.

Нищо от това нямаше дори и надежда за някакво практическо приложение в живота ми. Но 10 години по-късно, когато създавахме първия Макинтош, си спомних за всичко. И го внедрихме в Мак-а. Това бе първият компютър с красива типография. Ако не бях отишъл на точно този курс в колежа, Мак-ът никога нямаше да има разнообразни шрифтове или пропорционално резпределени шрифтове.

И след като Windows просто изкопира Мак, най-вероятно никой човек или компютър нямаше да ги има. Ако не бях прекъсвал, никога нямаше да отида в калиграфския клас и персоналните компютри можеха да останат без чудесната типография, която сега имат.

Разбира се беше невъзможно да свържа точките гледайки напред, докато бях в колежа. Но бе много по-ясно, гледайки назад 10 години по-късно. И пак, не можете да свържете точките, гледайки напред, можете да ги свържете само гледайки назад.

Трябва да вярвате, че в бъдеще точките някак си ще се свържат. Трябва да вярвате в нещо! Инстинктите си, съдбата, живота, кармата, или в каквото и да е. Защото вярата, че точките ще се свържат някъде по пътя ще ви даде увереността да следвате сърцето си, дори когато ви вкара извън утъпкания път. И точно това ще ви направи различни.

Втората история е за любовта и загубата.

Бях щастливец – разбрах рано какво обичам да правя. Уоз и аз стартирахме “Епъл” в гаража на родителите ми, когато бях на 20. Работихме здраво и за 10 години Епъл се разрастна от нас двамата в гаража до компания оценявана на над 2 милиарда долара и с над 4000 работника. Преди година бяхме пуснали на пазара най-доброто ни творение Макинтош. Аз тъкмо бях станал на 30. И тогава ме уволниха.

Как може да те уволнят от компания, която си основал?

Ами, когато Епъл се разрастна, наехме някой, за който мислех, че има таланта да управлява компанията заедно с мен. За първата година и нещо нещата вървяха добре. Но след това възгледите ни за бъдещето започнаха да се разклоняват и в края на краищата имахме срив. Когато това се случи, бордът на директорите ни застана на негова страна. И така на 30 години ме изгониха. И то ме изгониха публично. Всичко, за което се бях борил през целия си живот, си беше отишло. И бе опустошително.

Няколко месеца не знаех какво да правя. Чувствах, че съм предал предишната генерация предприемачи, че съм предал щафетата, така както ми беше предадена и на мен. Срещнах се с Дейвид Пакард и Боб Нойс. И се опитах да им се извиня, че се издъних така лошо. Аз бях публичен провал и дори си мислех да избягам от Долината /Силициевата долина/, но нещо започна бавно да ме възражда – все още обичах това, което правех.

Промяната на ситуацията в Епъл не промени това ни най-малко.

Бях нежелан, но все още влюбен.

И реших да започна отначало.

Тогава не го осъзнавах, но се оказа, че това, че ме уволниха от Епъл, бе най-хубавото, което можеше да ми се случи. Тежестта на това да си успял бе заменена от лекотата отново да бъдеш начинаещ, все по-малко сигурен в каквото и да било. Това ми даде свободата да навляза в един от най-креативните периоди на живота ми. През следващите пет години стартирах компания, наречена NeXT, друга компания, наречена Пиксар и се влюбих в невероятна жена, която щеше да стане моя съпруга. Пиксар направи първият компютърно-анимиран филм “Играта на играчките” и сега е най-успешното студио за анимация в света. При невероятно развитие на обстоятелствата Епъл закупи NeXT и аз се върнах в Епъл и технологията, която разработихме в NeXT сега е в основата на ренесанса в Епъл. Лорийн и аз имахме чудесно семейство заедно. Почти съм сигурен, че нито едно от тези неща нямаше да се случи, ако не ме бяха уволнили от Епъл. Беше отвратително лекарство, но мисля, че пациентът се нуждаеше от него.

Понякога живота те удря с тухла по главата.

Не губете надежда.

Убеден съм, че единственото нещо, което ме накара да продължа бе това, че обичах това, което правех. Трябва да откриете какво обичате. Това се отнася за работата ви, така както се отнася и за любовта. Работата ще заема голяма част от живота ви и единственият начин да бъдете наистина удоволетворени е да правите това, което вярвате, че е чудесна работа. И единственият начин да вършите чудесна работа е да обичате това, което правите. Ако все още не сте го открили, продължавайте да търсите. И не се задоволявайте с нищо друго! Както винаги сърцето ви ще ви подскаже, когато сте го намерили. И като при всяко голямо приятелство, ще става все по-добре и по-добре с течение на времето.

Така че продължавайте да търсите! Не се задоволявайте с нищо друго!

Третата ми история е за смъртта.

Когато бях на 17 прочетох цитат, който звучеше така: “Ако живееш всеки ден като да е последен, почти сигурно е, че някой ден ще се окажеш прав”. Направи ми впечатление и от тогава през последните 33 години всяка сутрин се гледам в огледалото и се питам: “Ако днес е последния ден в живота ми, бих ли направил това, което ще направя днес?”. И когато отговора е “Не”, за прекалено много дни напред знам, че трябва да променя нещо. Да запомня, че скоро ще умра бе най-важния инструмент, с който се сблъсках за да ми помогне да взема най-важните решения в живота. Защото почти всичко – всички външни очаквания, цялата гордост, целият страх от затруднения или неуспех – всички тези неща отпадат пред лицето на смъртта, оставяйки само най-важните неща. Да знаеш, че ще умреш е най-добрият начин, който ми е познат, да избегнеш капана на мисълта, че имаш нещо за губене.

Вече си гол.

Няма причина да не последваш сърцето си.

Преди година ми бе поставена диагноза – рак.

Сканираха ме в 7,30 часа сутринта и ясно се видя тумор в панкреаса ми. Дори не знаех какво е панкреас. Докторите казаха, че това почти сигурно е нелечима форма на рак и че не трябва да очаквам да живея повече от 3 до 6 месеца. Докторът ме посъветва да отида вкъщи и да си подкарам нещата, което на докторски код означаваше да се приготвя да умра. Означаваше да се опиташ да кажеш всичко на децата си. Мислил си си, че имаш 10 години за да го направиш – сега вече имаш няколко месеца. Означаваше да се убедиш, че всичко е подготвено така, че да е максимално лесно за семейството ти. Означаваше да се сбогуваш. Живях с тази диагноза цял ден. По-късно вечерта ми направиха биопсия, при което ми завряха ендоскоп в гърлото, през стомаха и червата ми, сложиха игла в панкреаса ми и взеха няколко клетки от тумора. Бях упоен, но жена ми, която беше там, ми каза, че когато погледнали клетките под микроскоп, докторите се разплакали – оказало се, че имам рядка форма на панкреасен рак, която се лекувала чрез операция. Направиха ми операцията и слава богу сега съм наред.

Това беше най-близката ми среща със смъртта и се надявам да остане най-близката такава за още няколко десетилетия. След като го преживях, мога да кажа с по-голяма увереност, че смъртта е полезна, но чисто интелектуална концепция.

Никой не иска да умре.

Дори хората, които искат да отидат в рая не искат да умират за да стигнат там. И все пак всички сме се запътили към смъртта. Никой не е избягал от нея.

Така е, защото трябва да е така. Защото смъртта е най-вероятно най-доброто изобретение на живота. Тя е агента на промяната на Живота. Прочиства старите за да направи път на новите. Сега вие сте новите, но някой ден, не след дълго, вие ще сте старите и ще ви прочистят. Съжалявам, че съм така драматичен, но е така.

Времето ви е ограничено, така че не го хабете в живеене на нечий чужд живот. Не бъдете пленници на догмата – което е да живеете с резултатите от мисленето на други хора. Не се оставяйте шума от чуждото мнение да заглуши вътрешния ви глас. И което е най-важно, имайте куража да преследвате сърцето си и интуицията си. Те някак си вече знаят какво наистина искате да се случи.

Всичко останало е второстепенно.

Когато бях млад имаше невероятна публикация, наречена “Каталог на цялата земя”. Това бе една от библиите на моята генерация. Беше създадена от момче на име Стюарт Бранд, недалеч от тук, в парка Менло. Той и вдъхна живот с поетичния си допир. Бе края на 60-те, преди персоналните компютри и преди компютърната обработка, така че бе направена с помощта на пишеща машина, ножици и фотоапарати Полароид. Беше нещо като Гугъл на хартия , 35 години преди да се появи Гугъл. Бе идейна, преливаща с изящни инструменти и чудесна галантерия. Стюарт и неговия тим издадоха няколко броя на “Каталог на цялата земя”. Тогава, когато извървя пътя си, издадоха последния брой.

Беше средата на 70-те и аз бях на вашата възраст. На задната корица на последния им брой имаше снимка на селски път, рано сутринта. Път, на който можете да се намерите, пътувайки на автостоп, ако сте толкова авантюристични. Под снимката имаше надпис: “Останете гладни. Останете безразсъдни”.

Това бе прощалното им послание.

Останете гладни. Останете безразсъдни.

Винаги съм си го пожелавал.

И сега, когато завършвате, за да започнете нещо ново, ви го пожелавам и на вас.

Останете гладни. Останете безразсъдни.

Благодаря на всички ви.

други

В този пост ще разкажа как си представям идеалния ‘device’ в края на лятото на 2011. Сред изброените характеристики има такива, които понастоящем са де факто ‘стандартни’ /напр. SIM-слот, wi-fi, touch-screen, 3.5 mm аудио жак/, както и такива, които са често срещани /като Skype-клиент, хардуерна клавиатура/ или редки и уникални /като възможност за ползване на стилус или conversations/.

“стандартни” характеристики:
# touch-screen – наличие на чувствителен на допир екран;
# microUSB charging – наличие на конектор за сегашния утвърден стандарт за зареждане;
# wi-fi switch w/ 1-button press – възможност за включване / изключване на wi-fi връзката с едно натискане на бутон;
# SIM слот – възможност за поставяне на SIM карта и ползване и на гласови услуги, и на пренос на данни през мрежата на мобилния оператор;
# A2DP – възможност за слушане на музика чрез bluetooth слушалки или handsfree;
# 3.5 mm audio jack – наличие на стандартния, 3.5 мм изход за слушалки.

“често срещани” характеристики:
# hardware keyboard – наличие на физическа клавиатура, с минимум 34 клавиша;
# phonetic on hardware kbd – възможност за писане с фонетична подредба на физическата клавиатура;
# Skype – наличие на официален /native/ Skype клиент;
# wi-fi tethering – възможност за споделяне на свързаността с други устройства чрез създаване на wi-fi мрежа;
# RDP – поддръжка на Remote Desktop протокола на Microsoft;
# PPTP / L2TP VPN – поддръжка на стандартните Point-to-Point Tunneling Protocol и Layer 2 Tunneling Protocol за осъществяване на VPN връзка;
# SD / microSD hot-swap card expansion – възможност за смяна / изваждане на картата с памет, без да се налага изключване на телефона;
# FM радио;
# one button call recording – възможност за създаване на гласова бележка или записване на телефонен разговор с едно натискане на бутон;
# USB OTG – USB on-the-go – възможността устройството да изпълнява ролята на хост – например за клавиатура / ‘флашка’ с памет.

“рядко срещани / пожелателни ” характеристики:
# stylus-based input – възможност за въвеждане на информация със стилус, най-вече за ръкописни бележки и анотации на документи;
# swivel design – дизайн, позволяващ завъртането на екрана на 360°, както и използването на устройството и ала-лаптоп, и ала-таблет /аналогично на Clie UX-моделите и много модели tabletPC-та/;
# one button call dialing on hardware kbd – възможност за набиране на предварително зададен контакт с едно натискане на бутон, независимо от приложението, в което се намираме в момента /напр. Butler за PalmOS/;
# infrared port – наличие на пълнофункционален инфрачервен порт, с възможност и за трансфер на данни, и за изпълняване ролята на ‘дистанционно’;
# voice-to-text w/ BG – поддръжка на конвертиране на гласови бележки към електронен текст, с поддръжка на български език;
# conversations – възможност за обединяване на комуникацията през различни IM услуги, включително интеграция и на SMS-и и на call-log;
# FM transmitter – възможност за излъчване на аудио-съдържание от устройството, към произволен FM радио приемател /”радио”/;
# stand – наличие на вградена стойка / ‘опора’ , ала Nokia n8*0 сериите;
# cradle / dock with expansion ports – наличие на поставка / докинг станция, която да разширява възможностите за свързване на телефона.

При избор на устройство бих разглеждал “стандартните” и “често срещаните” характеристики като задължителни. Разбирайки, че едва ли ще бъде достъпен модел с всички описани специфики, решението би се определило в голяма степен от наличието на мнозинството “пожелателни” характеристики.

други

В предишен пост разгледах положителните си впечатления от Nokia N900 като “мобилно устройство за онлайн достъп и комуникация”. Днес ще споделя и по-важните ограничения и недостатъци за мен. Ще очаквам и ще се радвам на препоръки за преодоляването им.

# ограничения на e-mail клиента Основен недостатък на N900, абсолютно неприемлив за устройство от такъв клас, са ограниченията на e-mail клиента. Първото от тях е липсата на възможност за маркиране на всички съобщения като прочетени /’mark all as read’/. Представете си как конфигурирате account, изтегляте намиращата се на сървъра кореспонденция, и се озовавате с няколко десетки / стотин писма, които се приемат като ‘непрочетени’ от вградения клиент на вашата “невероятна” джаджа. Изненада – не се открива начин да ги маркирате като ‘прочетени’. Ако очаквате опция в менюто, при ‘натискане-и-задържане’ на дадената папка, или след shift+click – продължавайте да очаквате. Освен ако не минете едно-по-едно през всички съобщения – изглежда няма начин непрочетените съобщения да бъдат сведени до нула. Използването на алтернативен e-mail клиент, който има тази функция /Claws вероятно е първи избор в мнозинството случаи/ би ни лишило от възможността да виждаме новите непрочетени писма на home-екрана.

Втора недомислица, конкретно за POP account-ите, е невъзможността за изтриване на индивидуални съобщения от сървъра, когато бъдат изтрити от устройството. Това е била стандартна характеристика на всяка програма за работа с електронна поща, която съм ползвал, включително тези за мобилни джаджи. Ако имате account-и, които позволяват POP-достъп, но не поддържат IMAP /аз използвам над 10 години два подобни – и като всеки дъъълго ползван e-mail адрес – получават порядъчно количество спам/ това означава, че всяко съобщение, което искате да бъде изтрито – ще бъде delete-вано поне два пъти – на N900, и от друг компютър / през web-интерфейс. Ако получавате достатъчно много нежелани писма или нотификации – това може да е наистина досадно.

Още две – по-разбираеми – ограничения на e-mail функционалността на N900, са невъзможността за конфигуриране на повече от един Mail for Exchange account и невъзможността в widget-a на home-екрана да показва писма от повече от три account-a. Първото може да бъде затруднение при наличие например на служебен и gmail адрес, проверявани през EAS протокол, или при работа с два gmail account-а през EAS. Второто е оправдано във връзка с тенденцията устройството да се ползва основно в пейзажен /landscape/ режим, но би било чудесно, ако имаше възможност за поставяне на повече от един e-mail widget.

# липса на възможност за автоматичен backup Второ ограничение, за което и до момента не мога да намеря решение, е възможността за цялостен, автоматичен backup. Вграденото приложение за backup не позволява автоматизиране, и архивира само някои от базите данни на вградените програми и списък на инсталираните приложения – без въведените в тях данни. С използването на rsync изглежда е възможно да се направи цялостен Backup, но интересно дали би могло да се автоматизира….

# OVI maps Неоправдано ограничение на N900 за мен е и, че по подразбиране не използва картите, които са де факто стандарт за моделите на Nokia в последните години, както и липсата на някои елементарни функции в Maps приложението. Официално достъпните карти са относително по-бедни на информация и изглежда се актуализират по-рядко. В самото приложение липсват базови възможности като добавяне / управление на POI /”интересни точки”/ или запазване на маршрут. Тоест като цяло навигацията на N900 отстъпва на мнозинството актуални Symbian модели на Nokia в средния и висок клас.

Посочените ограничения в този пост за мен се компенсират изцяло от отличителни характеристики като conversations и skype интеграцията, и в известна степен дори показват какъв потенциал имаше платформата. И въпреки тях, Nokia N900 вероятно ще остане като ежедневно използвано устройство поне за няколко месеца.

други